Traditional Heavy Metal

Хевиметъл (или просто метъл) е поджанр на рок музиката и културата, който първоначално попада под влиянието на блус рока и психеделичния рок. Стилът се оформя в края на 60-те и началото на 70-те години в САЩ и Обединеното кралство. Характерно за композициите в това направление е използването на електрическа китара, бас китара, барабани, разнообразни вокали и в последно време на клавири (при готик, симфоничния и екстремен метъл).

1.История
поред повечето специалисти началото на музикалния жанр метъл е поставено през 1964 г. от групи като Кинкс (The Kinks) и Ху (The Who). За първи изпълнител на метъл се счита Алис Купър. Стилът придобива известност през периода 1966–1970 г., когато се появяват Лед Цепелин (Led Zeppelin), Дийп Пърпъл (Deep Purple), Юрая Хийп (Uriah Heep), Блек Сабат (Black Sabbath) и други, които и до днес се считат за крале на рока. След 1973 г., в резултат на разрастващата се хевиметъл вълна възникват групите UFO, Джудас Прийст (Judas Priest), Куийн (Queen), Аеросмит (Aerosmith) и Кис (Kiss), но не всички успяват да се впишат в понятието "метъл" и точно те допринасят за втвърдяването на прогресив рока. По същото време групите започват да внасят мрачна, тежка и зловеща атмосфера. Този период по-късно е известен като класически в метъла и влияние от него се усеща в много по-късни групи като Венъм (Venom) и Слейър (Slayer).

В края на 1970-те години метълът се намира в криза. Повечето групи се провалят заради масовата употреба на алкохол и наркотици. Като едни от последните стойностни рок групи остават Рейнбоу (Rainbow), а по същото време се появява един нов клон в рок музиката — пънкът. Внезапно се появяват много групи, едва можещи да свирят, които протестират на тема фашизъм, правителство, дори ежедневие. За няколко години пънкът е в разцвета си благодарение на Секс Пистълс (Sex Pistols) и Иги Поп (Iggy Pop), които правят невероятно енергична музика, но не след дълго залязва и чак до 1990-те години остава в сферата на ъндърграунда. Появява се и неговата по-тежка, по-бърза, по-яростна форма — хардкорът. Под негово влияние възникват и някои от по-твърдите метъл стилове като траш и спийд метъл.

1.1 1980-те години
През 1980-те години метълът отново се съживява благодарение на групи като Меноуър (Manowar), Скорпиънс (Scorpions), Айрън Мейдън (Iron Maiden). Джудас Прийст (Judas Priest) популяризират коженото облекло, веригите, гривните с шипове и др., превърнали се в символ на метъла. По същото време, в Южна Калифорния, групи като Куайът Райът (Quiet Riot), Ratt, Мотли Крю (Mötley Crüe) и W.A.S.P. съчетават традиционния хеви метъл със сценични изяви характерни за представителите на глем рока като Alice Cooper и Kiss. Една от най-популярните "хеви метъл" групи през целия период на 1980-те години е Accept, която със своята яростна и твърда музика съчетаваща дрезгавия и мощен вокал на Удо Диркшнайдер и режещата и същевременно мелодична китара на Волф Хофман създава определящи стила албуми и запомнящи се концерти пред многохилядна публика, поради което тази група си остава класическа за стила "Хеви метъл" в най-добрите му измерения. С времето стилът става все по-достъпен и поп музиката навлиза в него. Въпреки това се появяват групи като Гънс Ен' Роузис (Guns N' Roses), Деф Лепард (Def Leppard) които обединяват едновременно мелодично и тежко звучене. Групи като Металика (Metallica) и Антракс (Anthrax) пък са едни от първите експериментиращи с траш/спийд метъла. Той представлява точно обратното — тежки рифове, дрезгави вокали и употреба на две барабанни каси, които го правят най-тежката музика до момента.

През 80-те години в Сиатъл се заражда грънджа, който е популяризиран от Нирвана (Nirvana), Hall, Алис ин Чейнс (Alice in Chains), Саундгардън (Soundgarden), Stone Temple Pilots и др. През 1994 г. умира Кърт Кобейн — фронтменът на Nirvana, и това слага края на гръндж вълната.

През 1980-те и особено в края на десетилетието се формира нова музикална концепция, насочена към най-екстремалните оттенъци на метъл жанра. Тази насока еволюира от траш метъла, и дава началото на под-стиловете дет и блек метъл.

1.2 1990-те години
В началото на 1990-те в Норвегия се заражда втора вълна, окончателно формираща считаното за най-зловещо подразделение на тежката музика, а именно блек метъла. Класически представители са Бурзум (Burzum), Mayhem, Immortal, Satyricon, Darkthrone, Gorgoroth, Emperor, Carpathian Forest, и др. Това е музика, близка до дет, траш и готическия метъл, но поради специфичното си звучене формираща собствен подстил, текстове и често са на антихристиянска и/или античовешка тематика. Има отделни случаи на извършване на антихристиански актове, като палежа на църкви предимно в Норвегия, асоцииращи се с този тип музика, но често доказателствата за тях са силно преувеличени.

В средата на 1990-те години от стиловете на екстремния метъл се появява готик метълът, от който впоследствие произлиза симфоник метълът (Nightwish) . През същия период се оформя нов стил, наречен рап кор, а по-късно се появява нео метълът. За основоположници се считат L.A.P.D (по-късно прекръстени на Корн "KoЯn") и Дефтоунс (Deftones), като впоследствие се появяват много нови групи: Линкин Парк (Linkin Park), Лимп Бизкит (Limp Bizkit), P.O.D., System of a Down, Papa Roach. Други групи (Slipknot) експериментират с едно по-твърдо звучене на нео-метъла в траш насока.